Аудиогид на Стария Несебър: 20 спирки

Добре дошли в Стария Несебър. Стоите на тясната ивица суша, която свързва скалистия полуостров с континента. ЮНЕСКО описва Стария град като архитектурен ансамбъл, който образува хармонично цяло с този полуостров, свързан със сушата с дълъг и тесен провлак. Градът е в Списъка на световното културно наследство от 1983 г.: вписан е на 9 декември 1983 г., на седмата сесия на Комитета за световно наследство във Флоренция.

Полуостровът е заселен още в края на бронзовата епоха. Древните траки наричали селището Мелсамбрия — „град на Мелсас“, по името на легендарния му основател и тракийската дума за град, „бриа“. В края на VI век преди Христа тук пристигат гръцки колонисти, дорийци по произход, и Месамбрия бързо се превръща в типичен гръцки полис. В ранното средновековие името става Месемврия, а по-късно — Несебър.

Мелницата пред вас е една от трите, запазени в Несебър: другите са на северния бряг на полуострова и в началото на новата част на града. През XIX век, заедно с възрожденските къщи, тук са построени много вятърни мелници, които използват силните ветрове, духащи над полуострова почти през цялата година. Тази е от камък, а горната ѝ част е дървена. Тя е недвижима културна ценност с местно значение. Построена е през XIX век и е стояла до 1929 г., когато се срутва при буря. През 1964 г. е възстановена по стари фотографии, а през 2022 г. Община Несебър отново я реставрира, за да могат посетителите да влизат в нея. Днес вътре е изложбата „Богатствата на античния некропол на Месамбрия“, а от балкона се открива гледка към Стария град.

Продължете по провлака към крепостната стена. Следващата спирка е градската порта.

През дългата история на града тук многократно се строят крепостни стени и съоръжения, които правят полуострова недостъпен. Пред вас е ранновизантийската крепостна стена, а най-добре запазеният ѝ участък е този около градската порта. След разпадането на Римската империя управниците на Византия предприемат активно строителство и в средата на V век в Месемврия се издигат нови стени, градени в „опус микстум“ — редуващи се пояси от камъни и тухли.

Около портата стената е облицована с големи каменни блокове, обработени в правоъгълна форма. Портата е била фланкирана от две правоъгълни кули, а встрани от тях симетрично са изградени полукръгли и кръгли кули. Две врати — една спускаща се и една двукрила — са затваряли плътно входа на града. По същото време е издигната крепостна стена и на югозападния бряг, която е запазена и до днес.

Тези стени пазят града през цялото средновековие. Няколко пъти са сериозно повреждани при нападения, но бързо са възстановявани. Първата реконструкция е от края на VI и началото на VII век, след нападение на аварите. През 812 г., когато хан Крум превзема Месемврия, войските му разрушават стената; в края на IX век тя е възстановена с тухлен градеж. В средата на XI век укрепленията отново са ремонтирани, а за последен път стените се реконструират при цар Иван Александър.

Превземането от хан Крум е и моментът, в който градът за първи път влиза в пределите на българската държава — по данни на музея, след четиринадесетдневна обсада. Тук се заселват славяни и българи, а славяните наричат града Несебър. След падането на Несебър под турска власт през 1453 г. укрепителната система губи значението си и, оставена без грижи, постепенно се руши.

Застанете с гръб към портата и погледнете на север покрай стената: там са следите от още по-стари укрепления.

Под и до византийския градеж лежат много по-стари укрепления. Първите засвидетелствани заселници на полуострова, траките, започват да укрепват селището си около VIII век преди Христа. На северозападния бряг археолозите са разкрили стена от онова време заедно с портата ѝ. Тя е градена от ломени камъни и кал и е запазена на височина около два метра.

Гръцките колонисти, дошли в края на VI век преди Христа, не изграждат веднага нова укрепителна система. Към това те пристъпват едва в края на V и началото на IV век преди Христа, а някои участъци са построени и през III век. Градежът им е от големи каменни блокове с обработени лица, подредени в редове без спойка, а вътрешността на стените е запълнена с ломени камъни и пръст. Трасето на гръцката стена е проучено в западната част на града — на места тя се застъпва с по-късната византийска.

Когато римляните завладяват Месамбрия, укрепленията остават почти непострадали и се използват и през следващите векове. Според Община Несебър римляните превземат града през 72 г. преди Христа без съпротива.

Градът, който тези стени пазят, е богат. Месамбрия започва да сече свои монети още през първата половина на V век преди Христа — сребърни драхми и оболи, а по-късно и бронзови. Най-голям разцвет достига през III и II век преди Христа, когато сече и златни монети. Поддържа оживени търговски връзки с градовете на Черно, Егейско и Средиземно море. Гръцкият полис има крепостна стена, жилищни квартали, храмове, гимназион и театър, а сред занаятите му водеща е обработката на метал.

Много от находките от това време са в Археологическия музей — следващата спирка, точно зад портата.

Археологическият музей в Несебър е създаден през 1956 г. Първата му експозиция е уредена в църквата „Свети Йоан Кръстител“, която ще видите по-нататък. През 1994 г. музеят се премества в тази сграда, строена специално за него по проект на архитект Христо Коев. Тук е експозицията „Несебър през вековете“. Тя заема фоайе и четири зали и всяка зала представя различен етап от развитието на града — от античната Месамбрия до средновековния Несебър.

Във фоайето е дипломата, която удостоверява вписването на Стария Несебър в Списъка на световното културно наследство — на 9 декември 1983 г., на седмата сесия на Комитета за световно наследство във Флоренция.

Сред паметниците тук е и една надгробна плоча, която дълги години е лежала в пода на малката църква „Свети Спас“: плочата на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина.

Експозицията разказва историята, през която минавате. Гръцкият полис с храмовете, гимназиона и театъра, със занаятите и монетите си. После християнският град: след като столицата на империята се премества в Константинопол, а християнството става официална религия, в Месемврия се строят базилики, нови крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми — дело на водещи архитекти и строители на империята, по образеца на столицата. Главната църква на града носи името „Света София“, както в Константинопол. И накрая средновековният град, който сменя българска и византийска власт и преживява особен разцвет при цар Иван Александър.

Музеят и част от църквите по маршрута се стопанисват от музей „Старинен Несебър“; в тях се влиза с билет, а цените са публикувани от музея.

Оттук слезте към южното пристанище.

Месамбрия има две удобни пристанища — северно и южно. И в двете и досега се откриват останки от оборудването на древните кораби.

През XII и XIII век Несебър развива активни търговски връзки със земите на Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от Дунав. Музеят изброява Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона и Дубровник сред градовете, с които Несебър търгува през средновековието.

И след като градът пада под османска власт през 1453 г., стопанският и духовният живот не прекъсват. В града се строят и стенописват църкви и се рисуват икони, а несебърското пристанище остава основен център на вноса и износа по черноморското крайбрежие.

Зад вас, по югозападния бряг, минава участък от ранновизантийската крепостна стена, запазен и до днес.

Морето пази и части от самия древен град. През октомври 2026 г. Община Несебър обяви, че подготвя подводни туристически маршрути, които да покажат на посетителите останките на древния град под водите на Черно море; за изграждането им общината тепърва ще търси финансиране.

Вървете по брега на изток. Следващата спирка е църквата „Свети Йоан Алитургетос“.

Църквата „Свети Йоан Алитургетос“ — на български „Неосветени“ — е построена през XIV век. Тя не е добре запазена и е пострадала при земетресението през 1913 г., но музеят я определя като върха в строителството на храмове през средновековието.

Размерите ѝ са 18,50 на 10,25 метра. Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор. В средата на наоса четири колони са носили висок и тесен купол.

Най-характерни обаче са фасадите ѝ. Тук така нареченият живописен стил достига най-високото си развитие. Строителите редуват бели каменни блокове и червени тухлички и вграждат керамични панички, и така получават най-различни орнаменти — истински многоцветни шевици. Всяка фасада е разработена по различен начин. Особено красиво е изработена запазената източна фасада, с трите разчленени апсиди, украсени със стройни ниши и елегантни аркатури.

Застанете за момент срещу източната фасада и потърсете ритъма на редовете — камък, тухла, керамика, — който се повтаря и по другите църкви на Несебър от XIII и XIV век.

Църквата е строена във време на особен разцвет на града. Според музея Несебър преживява особен подем при управлението на цар Иван Александър; тогава се строят нови църкви, сред тях „Христос Пантократор“ и „Свети Йоан Неосветени“, а в околностите на града работят манастири, които са центрове на исихазма в България.

Продължете нагоре към сърцето на града — към църквата „Свети Стефан“.

Църквата „Свети Стефан“, наричана още Новата митрополия, е изградена в периода XI–XIII век. През XVI век е удължена на запад, а през XVIII век е добавен притворът. По план тя е трикорабна базилика: средният кораб се издига над страничните и от изток и запад завършва с овални фронтони. Строена е от каменни блокове и тухли, а строителите са вградили много архитектурни елементи — корнизи, капители, релефи — от разрушени по-рано християнски сгради.

Отначало църквата е носела името на Богородица и затова стенописите ѝ са посветени на живота на Божията майка. Ктиторски надпис над южната врата на наоса дава годината, в която е изписана: 1599. Изобразени са над хиляда фигури в 258 композиции, а чудесата на Христос са представени в цяла поредица. По стила личат ръцете на трима майстори — двама са работили в източната част на наоса, а третият в западната. В началото на XVIII век на източната стена на притвора е нарисувана сцената „Страшният съд“.

В църквата са запазени рисуван иконостас от края на XVI век и резбовани архиерейски трон и амвон от края на XVIII век. Заради запазения архитектурен облик, иконостаса и преди всичко високохудожествените стенописи музеят нарежда „Свети Стефан“ сред най-значимите паметници на българското културно наследство.

Защо „Нова митрополия“? Почти през цялата си история Несебър е седалище на митрополит. Затова две от несебърските църкви — „Света София“ и „Свети Стефан“ — са известни като Старата и Новата митрополия.

Църквата е музеен обект. Излезте на изток, по улица „Цар Иван Александър“.

През XVIII век в Несебър настъпва ново стопанско оживление и то личи най-вече в обновените къщи. Постепенно градът добива нов облик — град на отново замогващи се производители, рибари и търговци.

Несебърските къщи от това време са двуетажни. Долният етаж, със стени от камък и кал, е стопански: в него стоят бъчвите с вино и целият лозарски, рибарски или занаятчийски инвентар. Тясна и стръмна стълба води към горния етаж, където около голям салон са разположени стаите — две или три за стопаните и гостите им, и кухня с килер. Стаите на горния етаж са паянтови, отвън обковани с дъски, а отвътре варосани.

Малките парцели с неправилна форма поставят на изпитание уменията на строителите, но те се справят с голяма находчивост. Зидовете на долния етаж обикновено следват неправилните очертания на парцела, а горният етаж е решен в правоъгълни плоскости. Погледнете нагоре и сравнете дървените горни етажи с каменните зидове под тях.

Реставрираните възрожденски къщи са над сто и оформят живописни ансамбли. Единият е тук, по улица „Цар Иван Александър“; най-интересна в него е къщата с белосания с хоросан втори етаж и така наречената „кобилица“. Друг ансамбъл е около Старата митрополия, а интересни къщи има и около църквата „Свети Архангели Михаил и Гавраил“, покрай която ще минем.

ЮНЕСКО посочва различните етапи на местната жилищна архитектура като една от причините Несебър да е световно наследство. Организацията отбелязва и че самоволните промени по някои от тези сгради започват да заплашват традиционната структура на града.

Продължете на север към църквата „Христос Пантократор“.

Църквата „Христос Пантократор“ — Христос Вседържител — е построена през XIII–XIV век. Тя е една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър и типичен представител на живописния стил в църковната архитектура.

Планът ѝ е правоъгълен, 16 на 6,90 метра, с два входа — от запад и от юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. Пропорциите ѝ са подчертано издължени. В средата на наоса четири стройни колони, днес разрушени, са носели купола. Над притвора се издига квадратна кула-звънарница; до нея се стига от юг по тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора.

Огледайте фасадите. По цялата им дължина минава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки, а над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната фасада минава фриз от свастики, изпълнен с тухли — символ на соларния култ. Богато украсеният барабан на купола има осем арковидни прозореца; светлина влиза и през подобните прозорци на южната и северната фасада. Под пода на малкия притвор има средновековна гробница. По стените отвътре са запазени само следи от стенописите, които някога са ги покривали.

Според страницата на музея в църквата е уредена фотоизложбата „Несебър и заливът в стари карти (от IV до XIX век)“. Показани са осемнадесет карти — пътни, морски, континентални, исторически, търговски и други, — които илюстрират трайния интерес към Югоизточна Европа, черноморското крайбрежие и Несебър.

Църквата е музеен обект. Следващата спирка е съвсем близо, на изток: „Свети Йоан Кръстител“.

На страницата за паметника музеят датира църквата „Свети Йоан Кръстител“ в X век, а в общия си преглед на историята на града — в XI век. Градена е от ломен камък и хоросан и е с размери 14 на 10 метра. Около прозорците и над вратата се забелязват наченки от украса с тухли.

Църквата е типичен пример за прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. Над центъра се издига цилиндричен барабан, завършващ с полусферичен купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди. Притвор няма, а западната, северната и южната фасада са подчертани с по една висока сляпа арка.

Отвътре църквата е била измазана и изписана. Запазени са два образа: ктиторски портрет от XIV век на южната стена и сцена с образа на Света Марина от XVII век на югозападната колона.

През 2013 г., при реставрацията на църквата, спасителни археологически проучвания показват, че тя е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика. Първоначално базиликата е имала една апсида, полукръгла отвън и отвътре; по-късно към южния и вероятно към северния кораб са долепени две малки полукръгли апсиди. По плана и находките базиликата може да се датира в VI век.

Тази църква е и първият дом на Археологическия музей, създаден през 1956 г. Днес тя е музеен обект, а общинската наредба за таксите предвижда и ползването ѝ за културни мероприятия и концерти. Според музея „Свети Стефан“ и „Свети Йоан Кръстител“ стават прототип на по-късните несебърски църкви-шедьоври от XIII и XIV век.

Само на няколко крачки на север са руините на градските бани — ранновизантийските терми.

Ранновизантийските терми, тоест градските бани, са построени през VI век, по време на управлението на император Юстиниан I Велики, между 527 и 565 г. Проучени са около две трети от площта им: пет топли помещения, две от които с полукръгли басейни, централна зала и коридор. Останалата част от сградата е под съседните улици и къщи.

Стените са градени в „опус микстум“ — каменни редове, редуващи се с тухлени пояси — и са били облицовани с мрамор. На места са запазени до три метра височина. Топлите помещения имат висящ под и хипокауст, тоест отопление под пода. Най-внушителна е централната зала: четири масивни мраморни колони с коринтски капители са носили кръстат свод или купол, а подът е бил покрит с мраморни плочи.

Водата идва по водопровод, който влиза в сградата от запад. През V и VI век в Месемврия е изградена сложна подземна водопроводна система, която обхваща целия град — част от голямото строителство след приемането на християнството, когато се появяват базиликите, новите стени и термите.

Термите работят по предназначение до края на VIII век и през това време са поправяни. В началото на IX век са преустроени и започват да се ползват за жилища и стопански нужди. В централната зала са построени пещи за вар, в които като суровина се изгарят мраморните плочи от настилката и облицовката.

Две византийски хроники, на Теофан Изповедник и на патриарх Никифор, отбелязват, че през 680 г. тук е правел бани и се е лекувал император Константин IV Погонат.

Отсреща, на изток, е малката църква „Свети Спас“.

Църквата „Свети Спас“ — Свети Спасител — е много по-късна от средновековните храмове, които видяхме. Тя е еднокорабна и едноабсидна, дълга 11,70 и широка 5,70 метра. Някога по цялата ѝ северна страна е минавал тесен и дълъг притвор, и с него ширината на църквата е била 9,80 метра. Покривът е дървен, стреховиден, без обшивка отвътре. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята.

Кога е построена, знаем точно. Дарителски надпис над южния вход казва, че църквата е издигната през 1609 г. със средствата на един богат несебърски гражданин, по времето на митрополит Киприян. Това е времето на османската власт — и тази малка църква показва, че и тогава в града продължават да се строят и изписват храмове.

Отвътре тя е изцяло изписана от неизвестен майстор в началото на XVII век. Стенописите разказват епизоди от живота на Христос и на Богородица. В апсидата е сцената „Богородица Ширшая небес“ — „по-широка от небесата“ — с Младенеца.

Дълги години в пода на църквата е лежала надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина. Днес можете да я видите в Археологическия музей.

Църквата е музеен обект. Продължете на изток към църквата „Свети Архангели Михаил и Гавраил“ и възрожденските къщи около нея.

Църквата „Свети Архангели Михаил и Гавраил“ е еднокорабна кръстокуполна църква с притвор, с размери 13,90 на 5,30 метра. На страницата за паметника музеят я датира в XIII век, а в общия преглед на историята на града — в XIV век.

Църквата е завършвала с широк купол, а на запад над притвора се е издигала четвъртита кула. Каменната стълбичка, която е водела към нея, е скрита в западната стена. В храма се влиза през три врати — една на северната стена към кораба и две към притвора. На изток църквата завършва с три малки многостенни апсиди с отвори в тях.

Богата е и външната украса. Арките са подчертани от тройни редици зелени глазирани панички, а пространството под тях е запълнено с шахматно наредени каменни блокчета и двойки тухлички. Музеят отбелязва, че църквите от това време — „Света Параскева“, „Свети Тодор“ и „Свети Архангели Михаил и Гавраил“ — имат преки аналогии в столичната търновска архитектура.

Огледайте се и към къщите наоколо. Тук е един от ансамблите на възрожденски Несебър. Сред къщите се открояват Наковата къща, с красиво изработени стрехи и корнизи, и Вардалиевата къща — единствената триетажна къща, със сложно еркерно наддаване.

Следващата спирка е само на няколко метра на изток: църквата „Света Параскева“.

Църквата „Света Параскева“ е от XIII–XIV век. Тя е еднокорабна, с притвор, с размери 15 на 6 метра, и на изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и тухли в редуващи се пояси.

По дължината на северната и южната фасада минава редица слепи арки, чиито тимпани са богато орнаментирани. Мотивите — рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат — са изпълнени с камък и тухли. Над тях в пояси се развива украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена.

Днешният двускатен покрив е наследство от по-късни векове. Първоначално църквата се е издигала във височина като типична кръстокуполна постройка: кръст, изразен в покрива, а в центъра над него — барабан с купол. Над притвора е имало кула-звънарница; за нея свидетелства каменната стълба, вградена в зида между наоса и притвора.

След реставрацията по проекта „Вяра в Несебър“ църквата работи като музеен обект. В нея е изложбата „Спасени стенописи от несебърски църкви“. За първи път тук са показани стенописи от църквата „Свети Георги Големи“, съборена през 1958 г. Тя се е намирала в югоизточната част на стария Несебър, била е еднокорабна, с притвор, и е построена през 1704 г. Преди събарянето стенописите ѝ от началото на XVIII век са свалени и повечето са пренесени в Националния археологически музей в София. Малка част остават в Несебър — именно те са изложени тук, заедно с някои свалени стенописи от църквата „Свети Климент“.

Продължете на изток към площада пред Старата митрополия.

Базиликата „Света София“, наричана Старата митрополия, стои на мястото, което се смята за стария център на града. Изграждането ѝ датира от края на V и началото на VI век. Има два строителни периода, а сегашния си вид тя придобива в началото на IX век. Базиликата е била част от комплекс — резиденция на несебърския митрополит. Музеят отбелязва, че централната църква на Месемврия носи името на Света София, така както е и в Константинопол, новата столица на империята.

Това е трикорабна базилика с една апсида — полукръгла отвътре и тристенна отвън, — с нартекс, тоест предверие, и атриум, вътрешен двор. Дълга е 25,50 метра. Страничните кораби са отделени от централния с каменни правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки, а над тях е стъпвала втора аркада. В източната стена над апсидата има три аркирани прозореца. Двускатният покрив не е запазен. В апсидата почти изцяло е запазен синтронът — пейките за духовенството. Отвътре базиликата е била измазана и изписана, а целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета.

Застанете от северната страна на базиликата. Тук са основите на още една църква — „Свети Димитър“, разкрита при разкопки през 1968 г. Тя е строена най-вероятно през XI век, може би като семейна църква. По план е кръстокуполна, квадратна и с три апсиди; запазени са основите на четирите стълба, които са носели купола.

Почти през цялата си история Несебър е седалище на митрополит — затова тази базилика е Старата, а „Свети Стефан“ — Новата митрополия.

На юг оттук, в една от възрожденските къщи, е Етнографският музей.

Етнографската експозиция „Старият Несебър“ разказва за града от края на XVIII до началото на XX век. Тя е подредена в къщата на Москояни, построена през 1840 г. от богат гръцки търговец.

Къщата е двуетажна, с каменно приземие и втори, жилищен етаж, изграден основно от дърво. В центъра на горния етаж е салонът, с богато украсен дървен таван и звездообразна розета в средата. На север са спалнята, килерът и кухнята, а на юг — още две стаи, обитавани основно през лятото.

В салона, със стари снимки и планове, е показана богатата архитектура на възрожденския Несебър и емблематичните му къщи. Има и информация за вятърните мелници на града. Могат да се видят гравюри и описания на пътешественици, посетили Несебър между XVII и XIX век, както и елегантни дамски тоалети от началото на XX век и предмети от градския бит.

Южната стая е посветена на традиционните занаяти и поминъка на несебърци — риболова, лозарството и винарството. За първи път тук се показва колективна находка от медни съдове и съдове за вино от XVIII век, открита в околностите на града, заедно с типичните рибарски принадлежности.

В голямата северна стая е представен бита и обредите на коренното население. Пресъздаден е интериор на типична гръцка къща — с камина, миндер, ръчно тъкани покривки и пердета. Изложена е икона от 1669 г., част от домашен иконостас, какъвто са имали повечето гръцки къщи, облекло на младоженка от началото на XX век и сватбен албум.

Малката северна стая е посветена на преселниците в Несебър — македонски и тракийски преселници, — с типичен интериор от техните къщи, женска носия от Ениджевардарско, части от мъжки и женски костюми и колекция от ковани пафти.

Музеят е музеен обект с билет. Продължете на изток към църквата „Свети Тодор“.

Църквата „Свети Тодор“ е малка: еднокорабна, с притвор и една апсида, дълга 8,70 и широка 4,15 метра. Музеят я отнася към XIV век.

Фасадите ѝ са разчленени със слепи арки от обработени камъни и тухли. Пространството под арките е запълнено с шахматни или зигзагообразни орнаменти, оформени от каменни блокчета и тухли. Отделете малко време да проследите шарките: същите мотиви видяхте на „Света Параскева“ и на „Свети Архангели“.

Музеят отбелязва, че тези три църкви имат преки аналогии в столичната търновска архитектура. След близо четиридесет години византийско владичество Несебър е присъединен отново към българската държава през 1304 г. от цар Тодор Светослав. Особен разцвет градът преживява при цар Иван Александър. Царската фамилия и самият цар дават привилегии на несебърските манастири и ги даряват богато; в манастирите около града се възпитават и бъдещи български патриарси.

През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедей Савойски и след това е предаден на византийския император. Окончателно пада под османска власт през 1453 г., заедно с Константинопол.

Сега вървете на север, към брега, където са руините на базиликата „Богородица Елеуса“, построена през VI век.

Базиликата „Богородица Елеуса“ — Богородица Умиление — е на северния бряг на полуострова. Построена е през VI век. Тя е трикорабна, с три апсиди и нартекс, а двата странични кораба имат и още по две по-малки апсиди — на север и на юг. Базиликата е дълга 28 и широка 18 метра.

Погледнете към морето: северният кораб и част от централния са пропаднали във водата. ЮНЕСКО отбелязва, че аварийното укрепване на бреговата линия на полуострова също е имало отрицателно въздействие и може да застраши целостта на обекта.

В притвора на църквата са запазени засводени гробници. Археологически разкопки тук са извършени през 1920 г., а днес базиликата е консервирана и отчасти реставрирана.

Историческите извори споменават църквата до XIV век, когато тя е част от манастирски комплекс. Това ни връща към манастирите, които са обграждали средновековния Несебър. Музеят изброява няколко — „Света Богородица“, „Христос Акрополит“, „Свети Петър“, „Свети Андрей“, „Свети Илия“, „Свети Власий“ и „Свети Никола Емонски“ — като центрове на исихазма в България. Някои от несебърските манастири и техните скриптории, където са преписвани книги, действат до XVIII–XIX век.

Базиликата е отворена към морето и вятъра — същия вятър, който векове по-късно ще задвижва вятърните мелници на Несебър. Една от тях е съвсем близо, по-нататък по северния бряг.

Тръгнете на запад по крайбрежната алея.

На северния бряг на полуострова е втората от трите запазени вятърни мелници на Несебър. Третата е в началото на новата част на града, а първата видяхте на провлака.

Мелниците са построени през XIX век, заедно с възрожденските къщи. Хората на Несебър използват много разумно силните ветрове, които духат над малкия полуостров почти през цялата година. Има два вида мелници. Едните са изградени изцяло от камък, с цилиндрична форма и дървен конусовиден покрив. Другите имат каменен цилиндричен приземен етаж, над който е поставено дървено помещение с правоъгълна или квадратна форма и двускатен покрив. Големите дървени перки винаги са обърнати към посоката, от която духат най-силните ветрове.

Този бряг е гледал към морето и много по-рано. Месамбрия има две удобни пристанища — северно и южно, — и в двете и досега се намират останки от оборудването на древни кораби. А по-на запад, на северозападния бряг, археолозите са разкрили тракийска крепостна стена заедно с портата ѝ, градена от ломени камъни и кал — от времето около VIII век преди Христа, когато първите засвидетелствани заселници на полуострова започват да укрепват селището си.

Застанете с лице към морето. Пред вас е откритото Черно море, по което в продължение на повече от две хиляди и петстотин години са идвали колонисти, търговци и завоеватели — и по което средновековният Несебър търгува с Константинопол, Венеция и Генуа.

Остава последната спирка: малко на югозапад, до църквата „Успение Богородично“.

Стоите до църквата „Успение Богородично“ — един от седемнадесетте обекта, отбелязани на картата на забележителностите на музея „Старинен Несебър“. С нея завършваме разходката.

Според легендите в Несебър някога е имало около четиридесет църкви. Днес има данни за двадесет и три от тях. Заради многото и добре запазени църкви, особено от XIII и XIV век, наши и чужди изследователи наричат града „българската Равена“. Почти през цялата си история той е седалище на митрополит — затова и две от църквите му са известни като Старата и Новата митрополия.

Нека съберем вековете, през които минахме. Траките, които наричат селището Мелсамбрия. Гърците-дорийци, които го превръщат в полис с монети, храмове и театър. Римляните и християнската империя, които строят базилики, стени и терми. Хан Крум, който през 812 г. присъединява града към българската държава. Разцветът през XIII и XIV век, когато се издигат „Пантократор“, „Алитургетос“ и „Параскева“. Рицарите на Амедей Савойски през 1366 г. Османската власт от 1453 г., под която пристанището и църквите продължават да живеят. И възрожденският град на рибари, лозари и търговци, с дървените си къщи и мелници.

През 1983 г. Старият Несебър е вписан в Списъка на световното наследство. ЮНЕСКО го описва като изключително свидетелство за многопластово културно и историческо наследство и като жив, развиващ се град. Организацията предупреждава и за натиска на туризма и на незаконното строителство върху него. През март 2026 г. в Несебър се състоя обществено обсъждане на визията за устойчиво развитие на Стария град до 2045 г.

Благодарим ви, че вървяхте с нас. Изходът е на запад — обратно към портата и провлака.