Когато Месемврия стана българска: Завладяването от Хан Крум през 812 г.
В продължение на векове внушителните стени на Месемврия са били символ на византийската власт на Черно море, богат пристанищен град, пазещ ключови търговски пътища. Докато новосъздадената българска държава разширява влиянието си на Балканите, Месемврия остава желана, но привидно непревземаема награда. Нейното стратегическо местоположение, умели занаятчии и достъп до морска търговия я превръщат в обект на огромно желание за българските владетели, които се стремят да оспорят регионалното господство на Византия и да създадат свои собствени военноморски сили.
Повратният момент настъпва през есента на 812 г., по време на управлението на страховития и брилянтен военен стратег хан Крум. След поредица от решителни победи срещу византийските армии, Крум насочва вниманието си към крайбрежието. Използвайки сложни обсадни машини, включително требушети и тарани, построени с помощта на арабски инженери, неговите сили пробиват предполагаемо неразрушимите стени на Месемврия. Това завладяване не е просто нападение; то е трайно стратегическо придобиване, което предизвиква шок във Византийската империя и поставя началото на нова глава в историята на града.
Под българска власт Месемврия, вече често наричана Несебър, се превръща в жизнен административен, военен и търговски център на Първото българско царство. Градът става една от основните бази за зараждащия се български флот, което позволява на държавата да проектира сила в Черно море и да участва в директна търговия с далечни земи. Превземането на солниците и интегрирането на неговите умели занаятчии в българската икономика дават значителен тласък на ресурсите и технологичните възможности на империята, подхранвайки нейния Златен век при по-късните владетели.
Въпреки промяната в управлението, градът запазва голяма част от своя елински и християнски характер, създавайки уникален културен синтез. След официалното Покръстване на България през 864 г. значението на Несебър нараства като голям епископски център в рамките на Българската православна църква. Периодът на българското владичество затвърждава многостранната идентичност на града, добавяйки отчетлив славянски пласт към дълбоките му тракийски и гръцки корени – наследство, което продължава да определя този обект на световното наследство на ЮНЕСКО и днес.