Черноморското княжество: Несебър под властта на деспот Добротица

Краят на 14-ти век е период на разпокъсване и смут за Второто българско царство. С отслабването на централната власт в Търново могъщи местни владетели създават свои собствени полунезависими владения. По Черноморието стратегическите пристанищни градове се превръщат в ключови активи, желани заради богатството си от търговия и отбранителните си способности. Именно през тази хаотична епоха Несебър, тогава известен като Месемврия, навлиза в нова глава от своята история, превръщайки се в основна цел в амбициите на една силна регионална сила: Добруджанското деспотство.

Това крайбрежно княжество е умело ръководено от деспот Добротица, амбициозен владетел, който консолидира властта си в региона на север от Стара планина. Осъзнавайки стратегическата стойност на южните пристанища, той разширява влиянието си на юг, като през 70-те години на 14-ти век поставя под свой контрол градове като Варна и в крайна сметка Месемврия. Добротица не е просто владетел на сушата; той създава малък, но силен флот, с който оспорва морската доминация на Генуа и дори нахлува във византийски територии, превръщайки Черно море в сцена за своите политически и военни стремежи.

Под управлението на Добротица Месемврия процъфтява като жизнен търговски център. Пристанището на града е от съществено значение за износа на богатата зърнена реколта от Добруджа – търговия, която носи значителни приходи в хазната на деспотството. Животът в укрепения полуостров вероятно е представлявал оживена смесица от български администратори, гръцки търговци и моряци от италианските градове-държави, всички действащи под знамето на деспота. Този период утвърждава репутацията на Месемврия като ключов център на черноморската търговия и стратегически актив, за който се борят империи и княжества.

Ерата на княжеството на Добротица обаче е предопределена да бъде кратка. След смъртта на деспота около 1386 г. неговият син и наследник Иванко се бори да запази контрола над обширните си владения. Лоялността на Месемврия се разколебава и градът скоро се оказва в центъра на ескалиращите конфликти с Османската империя. Падането на Добруджанското деспотство предвещава нов и труден период за Несебър, тъй като той е включен в разширяващата се османска държава, с което се затваря главата за ролята му на бижу в едно българско черноморско княжество.